BG64272B1 - 'Ъ''АВИ, 'ЪДЪРЖА(tm)И ПРО'ИВОГЪБИ-НО 'Р...Д''ВО И А-...'А'...Н Б""...Р - Google Patents

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до състави за лечение и/или профилактика на гъбични инфекции.

Предшестващо състояние на техниката

Съществува повишена необходимост от нови противогъбични средства, които са ефективни спрямо условнопатогенни микотични инфекции, предизвикани от такива представители като Candida, Aspergillus, Cryptococus и Pneumocystis carinii. Настоящите лекарства, т.е. Amphotericin В u Fluconazol, са незадоволителни, поради тяхната токсичност и резистентност спрямо изброените представители.

Техническа същност на изобретението

При съставите на настоящото изобретение са отчетени и двете неща - безопасност и фунгицидност.

Съставите на настоящото изобретение съдържат съединение, което е ефективно като антибиотик, по-специално като противогъбично или антипротозойно средство. Като противогьбично средство то е подходящо за контрол както на филаментозни гъбички, така и на дрожди. То е особено подходящо за лечение на гъбични инфекции при бозайници, особено на такива, причинени от видовете Candida като C.albicans, C.tropicalis, C.krusei, C.Glabrata u C.Pseudotropicalis и видове Aspergillus като A.fumigatus, A.flavus u A.niger. По-специално, съставите съдържат съединение, за което се установи, че е ефективно против Candida изолати, за които се предполага, че са резистентни спрямо Amphotericin В и Fluconasol. Съставите са също полезни за лечение и/или профилактика на Pneumocystis carinii пневмония, към която пациенти с понижен имунитет, например такива със СПИН, са особено податливи.

Съставите на настоящото изобретение са безопасни, стабилни, лиофилизирани дозирани форми за приготвяне, които са особено подходящи за подаване на противогъбични средства на пациенти, нуждаещи се от тях.

Изобретението се отнася до фармацевтичен състав, включващ:

а) фармацевтично ефективно количество от съединение (наричано тук също “активно вещество”) с формулата

и неговото фармацевтично приемливи соли;

б) фармацевтично приемливо количество ацетатен буфер, способно да осигури pH между 4 и 7; и

в) фармацевтично приемливо количество ексципиент като смес захароза/манит за получаване на лиофилизиран кек.

В едно специално изпълнение на това изобретение препаратът се приготвя като разтвор от 42 mg/ml съединение, 1,30 mg/ml захароза, 20 mg/ml манит, 1.5 mg/ml (25 mM) оцетна киселина, който се регулира с натриева основа на pH 6. След това разтворът се пълни във флакон с обем 1.25 ml и се лиофилизира. Така полученият лиофилизиран кек съдържа

52.5 mg от съединение I, 62.5 mg захар и 31.25 mol ацетатен буфер на флакон. След това лиофилизираният кек се възстановява за приложение чрез разреждане с 21 ml разредител. 20 ml от разредителя се изтеглят и се реконституират в 200 ml инфузионна торбичка. След това пациентът се инфузира с този разтвор, съдържащ около 0.25 mg/ml от съединение I, около 0.03 mmol или 0.15 mmol ацетатен буфер, около 0,3 mg/ml насипни компоненти, като полученият състав има pH 5-7.

Препаратите от изобретението осигуряват повишена химическа стабилност в сравнение с фармацевтичните състави. Едно предимство на такава стабилност е удължен срок за съхранение. Предишните препарати, използващи тартаратен буфер, съдържаха значителни за фармацията количества от нежелани продукти на разпадане. Приложението на препарати с ацетатен буфер доведе до образуване на по-малко разпадни продукти и по-стабилни препарати. Удължената фармацевтична стабилност на съхранение предлага значителни предимства от икономически характер.

Беше открито, че съединението с формулата

и неговите фармацевтично приемливи соли са значително по-стабилни при съхранение, когато се приготвят в присъствие на ацетатен буфер.

В US 5 378 804 се претендира за и е описано съединение I. Методите за неговото получаване са разкрити в този патент, както и в US 5 552 521, който е публикуван на 03.09.1996 г.

Самото съединение е много неустойчиво и се разгражда по различни начини, включващи, но не лимитирани от хидролиза, димеризация и оксидация. С тази нестабилност обаче се бореха по-рано чрез лиофилизиране на съединението в препарат с тартаратен буфер. Този препарат обаче, макар и относително стабилен, се разгражда с относително висока скорост.

След преминаване към ацетатен буфер лиофилизираният продукт е по-стабилен, съдържа по-малко нежелани разпадни продукти при удължен живот на съхранение на състава. Това го прави привлекателен като търговски продукт.

Настоящото изобретение се отнася също до използване на състав за производство на лекарство за лечение на гъбични инфекции, предизвикани от Candida, Aspergillus и Pneumocystis carinii, чрез прилагане на състава, съдържащ съединението с формула I към пациент, който се нуждае от такова лечение, в количество, ефективно да лекува гьбичната инфекция.

Препаратът с ацетатния буфер съгласно изобретението включва ефективно количество ацетат, което може да осигури фармацевтично приемливо pH, например - pH среда 5-8, предимно около 6 до около 7. За да се осигури фармацевтично приемливо количество ацетатен буфер за достигане на желаното pH, да се използват подходящи количества натриев ацетат и оцетна киселина или подходящи количества оцетна киселина и натриев хидроксид. Буферът обикновено е в количество в обхвата от 12.5 тМ до около 200 тМ, с предпочитан обхват от 25 тМ.

Ексципиенти като например насипни компоненти, например захари, се използват, за да се осигури естетичен лиофилизиран кек, разреждане на активния компонент с твърд материал и адсорбция на налична влага. Подходящи за изобретението захари са захароза, лактоза, манит или комбинация от тях. Беше открито, че захароза и манит осигуряват по-стабилен препарат и образуват фармацевтично естетичен кек за състава. Ексципиентите са обикновено в количества от около 10 до 200 mg/ml, с предпочитано количество от около 40 до 60 mg/ml.

Съставите не се ограничават от активния компонент, ацетатния буфер и насипния компонент и могат да включват също и други фармацевтично приемливи разредители, ексципиенти или носители. Препаратите са подходящи за продължително съхранение в стъклени съдове, обикновено използвани във фармацевтичната индустрия, например в концентрирана форма в стандартни съдове от USP тип I боросиликатно стъкло.

Обикновено съставите на изобретението се приготвят както следва:

1) насипният компонент или комбинация от компоненти се разтваря във вода;

2) прибавя се оцетна киселина и pH се регулира до около 3.7, ако е необходимо;

3) прибавя се съединение I и се разтваря, след което pH се регулира на около 5 до около 6 с база;

4) разтворът се филтрува и се напълва във флакон за лиофилизация и се замразява при -50°С;

5) замразеният препарат се суши при

20°С с вторично сушене при 15°С (целият цикъл продължава над два дни); и

6) лиофилизираните флакони се затварят и се съхраняват при около 5°С.

Лиофилизираните препарати на съставите могат да се разреждат при прилагане с подходящ разредител, за да се получи крайната концентрация, например от около 5.0 mg/ml, подходяща за прехвърляне в инфузионна торбичка, за приложение при пациента, нуждаещ се от необходимото активно вещество.

Понятието “фармацевтично приемливи соли” означава нетоксични соли на активния компонент, включващи моно-, ди- и трикиселинни форми, които обикновено се получават чрез взаимодействие на свободната база с подходяща органична или неорганична киселина. Подходящи фармацевтично приемливи соли като киселинноприсъединителни, както и соли, осигуряващи аниона на четвъртичната сол, са тези, получени от киселини като солна, бромоводородна, фосфорна, сярна, малеинова, лимонена, оцетна, винена, янтарна, оксалова, малеинова, глутамова, памоева и подобни и други киселини, свързани с фармацевтично приемливите соли, изброени в Journal of Pharmaceutical Science, 66, 2 (1977).

Понятието “фармацевтично ефективно количество” означава количеството активно вещество, което ще предизвика биологическата или лекарствена реакция на тъкан, система или животно, изследвано от изследовател или лекар.

Съставите от изобретението могат да се прилагат на пациенти, където е необходимо лечение и/или профилактика от гьбични инфекции. Те са подходящи за третиране на видовете Candida като C.albicans, C.tropicalis, C.krusei, C.Glabrata и C.Pseudotropicalis и видове Aspergillus като A.fumigatus, A.flavus и A. niger. Съставите са също полезни за лечение и/или профилактика на Pneumocystis carinii пневмония, към която пациенти с понижен имунитет, например такива със СПИН, са особено податливи.

Режимът на дозиране, използван за съставите от настоящото изобретение, се избира в съответствие с редица фактори, включващи тип, вид, възраст, тегло, пол и заболяване на пациента; сила на заболяването, което се лекува; начин на прилагане; бъбречната и чернодроб ната функция на пациента; и от приложеното специфично активно вещество или негова сол. Един квалифициран лекар може лесно да определи и да предпише ефективното количество лекарство за предотвратяване, противодействие или спиране развитието на заболяването.

Най-предпочитаните дози активно вещество за интравенозно приложение варират от около 1.67 до около 33 pg/kg/min със скорост на вливане от около 200 ml/h. За да се приложи това количество активно вещество един състав съгласно изобретението трябва да съдържа 0.025 до 0.50 mg/ml активно вещество за пациент с тегло 50 kg.

Съединение I, активният компонент се получава обикновено както следва:

Изходното съединение IIс формула:

(SEQ ID No. 1) се редуцира, при което се получава съединение III с формулата:

НО (SEQ ID No. 1) което след това се превръща в съединение IV с формулата:

HO (SEQ ID No. 1) което се превръща стереоселективно в съединение I чрез изместване на фенилтиогрупата.

В един друг метод съединение II взаимодейства с тиофенил, при което се получава съединение IV-a с формулата:

PhS. он

НО __ (SEQ ID No. 1)

След това съединение IV-a се редуцира до съединение IV с формулата

(SEQ ID No. 1) която се превръща стереоселективно в съединение I чрез изместване на фенилтиогрупата.

Получаване на съединение I

а) Синтез и отделяне на съединение III

Съединение II (15.9 g, 89% площ, чисто, 3.4% вода, 0.0128 mol) се добавя към сух (тетрахидрофуран) THF (0.64 1) и суспензията се суши до < 10 mol% вода чрез загряване под обратен халдник и преминаване през слой молекулно сито зА. За възстановяване на първоначалния обем на сместа се добавя допълнително сух THF и суспензията се охлажда до <4°С с баня от лед/вода/етанол.

За 10 min се прибавя чист ВН₃ · SMe₂ (10.91 g, 0.144 mol) и реакционната смес се поддържа при 0-4°С. Ходът на реакцията се проследява с HPLC, докато съотношението на изходния материал към продукта стане 1:1, показвайки края на реакцията (3.5 h). На 4-тия час реакционната смес се охлажда до -12°С и се гаси бавно с 2N НС1 (0.036 1). Този разтвор се разрежда до 1.14 1 с вода. Получава се съединение III с добив 6.60 g (47%).

Изгасеният разтвор се разрежда до 4 1 и се зарежда на колона с умерено налягане с LiChropper RP-C18 адсорбент (158 g). След зареждане колоната се промива с 1.2 1 вода и аминът се елуира с 1.91 1:4 об./об. ацетонитрил/вода и след това с 0.38 1 1:3 об./об. ацетонитрил/вода.

Участъците с висока концентрация (> 80% площ) се обединяват и разреждат с вода до разтвор с 1:7.3 об./об. ацетонитрил/вода (общо 1.70 1). Тази смес се зарежда на същата колона, описана по-горе, и колоната се промива с 0.57 1 вода. Желаното съединение се елуира с 0.57 1 метанол. Участъците с висока концентрация (> 85% площ) се обединяват и концентрират чрез ротационно изпарение и висок вакуум, при което се получават 6.81 g (87 тегл.% чисто, 6.8 тегл.% вода), съдържащи 5.92 g хидрохлоридна сол на съединение III (където R¹ е диметилтридецил), добив 43%.

б) Получаване на фенилсулфида (съединение IV)

Съединение III (проба 5.80 g, 0.000533 mol) се поставя в 0.23 1 сух ацетонитрил и се охлажда до -5°С, при която температура се прибавя тиофенол (3.10 g, 0.028 mol). Прибавя се TFA (36 g, 24.5 ml, 0.318 mol) в продължение на 20 min, за да се поддържа температурата на реакционната смес под 0°С. Реакционната смес се държи при -10 до 0°С, докато HPLC анализът покаже <3% изходен матери ал (3.75 h). Тогава се прибавя бавно (1 h) изстудена вода (0.56 1) при охлаждане на реакционната смес за поддържане на температурата под 5°С. Добивът от α и β фенилсулфиден адукт като трифлуороацетатна сол е 4.82 g (71%).

Разтворът се зарежда на същата колона, описана в етап а), и колоната се промива с вода (0.57 1), след това адсорбираните органични съединения се елуират с метанол (0.50 1). Участъците с висока концентрация концентрират чрез ротационно изпарение и висок вакуум. Това дава добив 7.20 g (57 тегл.% чисто, 5.1 тегл.% вода), сурова трифлуороацетатна сол на фенилсулфида под формата на аморфно поресто твърдо вещество. Коригираният добив на фенилсулфида е 4.10 g (61%) като 93:7 смес от а- и β- фенилсулфид.

в) Превръщане на съединение IV в съединение 1-1

Суровата трифлуорометансулфонатна сол на фенилсулфида (8.4 g суров продукт, 57 тегл.% чисто, 0.00377 mol) се прибавя при разбъркване към етилендиамин (24 ml) при стайна температура. Полученият разтвор се бърка 1.5 h, за да се осъществи заместването, след това се прибавя метанол (40 ml), а след него - оцетна киселина (45 ml), температурата се поддържа под 25°С чрез охлаждане с ледена баня. Получава се гъста каша. Добавя се вода (160 ml), за да се разтвори кашата, и водната фаза се екстрахира чрез внимателно разклащане с хексан (75 ml). Хексановата фаза се реекстрахира с вода (40 ml) и обединените водни фази се филтруват през стъклен филтър със средна порьозност, след това се пречистват чрез HPLC с колона С 18 с диаметър 50 mm, като се елуира с 22% ацетонитрил/78% 0.15%-на оцетна киселина. Участъкът с висока концентрация се лиофилизира, при което се получават 4.2 g (85 % тегл.) чисто съединение 1-1 под формата на диацетатна сол със 78% добив за етапа.

г) Кристализация на съединение 1-1

Твърдото вещество (2.3 g) се разтваря в етанол (25 ml) и след това се прибавя вода (2.7 ml). Разтворът се филтрува през стъклен филтър, за да се отстранят странични вещест ва. Към този филтрат се добавя оцетна киселина (0.14 ml), а след нея се прибавя бавно (1.75 h) етилацетат (14 ml). В разтвора се образуват кристални зародиши и те се оставят да престоят 1 h. Останалият етилацетат (32 ml) се прибавя в продължение на 5 h и се оставя да престои още 1 h. Кристалинното твърдо вещество се отделя чрез стъклен филтър и се промива с разтвор етанол/етилацетат/вода (6 ml/9 ml/0.5 ml, съответно). Мокрият кек се суши в азотен поток, при което се получават 1.91 g (1.75 g за пробата, 88% добив) от диацетатната сол на съединение 1-1.

Примери за изпълнение на изобретението

Пример 1. Получаване на препарат 1

Компонент	Количество
съединение I захароза манит оцетна киселина натриев хидроксид обем на напълване -	42 mg/ml 30 mg/ml 20 mg/ml 1.5 mg/ml q.s. до pH 5 до 6.2 0.875 ml до 1.8 ml

В колба с обем 25 ml се поставят 0.75 g захароза и 0.5 g манит, около 17.5 ml вода, 0.5 ml разтвор на оцетна киселина (75 mg/ml) и 42 mg/ml съединение I. Разтворът се разбърква и pH се регулира на 6, като се използва 1М NaOH. Обемът се допълва с вода и pH се регулира отново. Разтворът се филтрува през инжекционен филтър Millex-GV и се пълни по 1.75 ml в 10 ml стъклени ампули. Ампулите се затварят частично с лиофилизационни тапи и се лиофилизират, при което се получава твърд лиофилизиран кек на дъното на ампулата.

Лиофилизираният препарат се разрежда с 10.5 ml и се изтеглят 10 ml и се разреждат с 200 ml, при което се получава крайна концентрация от 0.25 mg/ml преди прилагане на пациента.

Други препарати се получават, както е описано по-горе, съдържащи следните компоненти (всеки препарат се приготвя с концентрация на разтвора 40-42 mg/ml активно вещество) :

Таблица 1,

Пример	Буфер	3axap(u)
2	mapmapam 50 mM (7.5 mg/ml)	без
3	mapmapam 50 mM (7.5 mg/ml)	лактоза (30 mg/ml) манит (20 mg/ml)
4	mapmapam 50 mM (7.5 mg/ml)	манит (50 mg/ml)
5	ацетат 25 mM (1.5 mg/ml)	лактоза (30 mg/ml) манит (20 mg/ml)
6	mapmapam 50 mM (7.5 mg/ml)	захароза (50 mg/ml)
7	ацетат 25 mM (1.5 mg/ml)	захароза (50 mg/ml)
8	ацетат 50 mM (3.0 mg/ml)	лактоза (30 mg/ml) манит (20 mg/ml)

Препаратите се съхраняват в лиофилизирано състояние при 5°С и се тестват на интервали от 4 седмици по отношение на тяхната стабилност. Стабилността и образуването на разпадни продукти се определя чрез градиента HPLC, като се използват стандартни методи, известни на специалистите в областта.

Изненадващо беше открито, че препарати 1, 5, 7 и 8 са значително по-стабилни и показват значително по-малко нежелани продукти на разпадане в сравнение с другите препарати.

Списък на последователностите (1) Обща информация:

(i) Заявител: Nerurkar, Maneesh

Hunke, William A

Kaufman, Michael J (ii) Заглавието на изобретението: Προтивогьбични състави (iii) Брой на последователности: 1 (iv) Адрес на кореспонденция:

(A) получател: Elliot Korsen (B) улица: P.O.Box 2000, 126 Е. Lincoln Ave.

(C) град: Rahway (D) щат: NJ (E) държава: USA (F) код: 07065 (ν) Форма за прочитане с компютър:

(A) среда: флопи диск (B) компютър: IBM PC съвместим (C) операционна система: PC-DOS/MS-DOS (D) софтуер: Patentin Release # 1.0, Version # 1.30 (vi) Данни за заявката:

(A) номер на заявката:

(B) дата на подаване:

(C) клас:

(viii) Информация за адвокат/представител:

(A) име: Korsen, Elliot (B) номер в регистъра: 32,705 (C) справка/номер на регистъра: 19636 (ix) Информация за телекомуникация:

(А) телефон: 908-594-5493

В) телефакс: 908-594-4720 (2) Информация за последователност ID No 1:

(i) характеристики на последователността:

(A) дължина: 6 аминокиселини (B) тип: аминокиселина (C) верижност: неизвестна (D) топология: кръгова (ii) молекулен тип: пептид (iii) хипотетично: няма (iv) анти-сенс: няма (xi) описание на последователността: SEQ ID No 1:

Claims (13)

1. Патентни претенции

   1. Фармацевтичен състав за интравенозно приложение на пациенти, характеризиращ се с това, че включва:

   а) фармацевтично ефективно количество от съединение с формулата и неговите фармацевтично приемливи соли,

   б) фармацевтично приемливо количество ексципиент като насипен компонент, ефективно за получаване на лиофилизиран кек; и

   в) фармацевтично приемливо количество ацетатен буфер, ефективно да осигури фармацевтично приемливо pH.
2. 2. Фармацевтичен състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съдържа:

   а) фармацевтично ефективно количество от съединение I;

   б) между 10 и 200 mg/ml ексципиент като насипен компонент или комбинация от насипни компоненти, ефективни да образуват лиофилизиран кек; и

   в) фармацевтично приемливо количество ацетатен буфер, ефективно да осигури pH межДУ 4 и 7.
3. 3. Състав съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че включва около 5 до 200 mg/ml съединение I или негова фармацевтично приемлива сол, около 12.5 тМ до около 200 тМ ацетатен буфер, около 10 до 200 ml насипен компонент и вода.
4. 4. Състав съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че включва около 30 до 50 mg/ml съединение I или негова фармацевтично приемлива сол, около 20 до 60 тМ ацетатен буфер, около 30 до 70 mg/ml насипна захар или комбинация от насипни захари, ефективни за получаване на лиофилизиран кек, и вода.
5. 5. Състав съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че включва 42 mg/ml съединение I или негова фармацевтично приемлива сол, 25 тМ ацетатен буфер, 30 mg/ml захароза, 20 mg/ml манит и вода.
6. 6. Състав съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че включва 42 mg/ml съединение I или негова фармацевтично приемлива сол, 50 тМ ацетатен буфер, 30 mg/ml захароза, 20 mg/ml манит и вода.
7. 7. Използване на състав съгласно претенция 1 за производство на лекарство за лечение и/или профилактика на гьбични инфекции при бозайници.
8. 8. Използване съгласно претенция 7, при което бозайникът е човек.
9. 9. Използване на състав съгласно претенция 1, 5 или 6 за производство на лекарство за лечение на инфекция, причинена от Candida sp.
10. 10. Използване на състав съгласно претенция 1, 5 или 6 за производство на лекарство за лечение на инфекция, причинена от Aspergillus sp.
11. 11. Използване на състав съгласно претенция 1, 5 или 6 за производство на лекарство за лечение на инфекция, или състояние, причинени от Pneumocystis carinii.
12. 12. Метод за приготвяне на фармацевтичен състав, съдържащ съединение с форму- и неговата фармацевтично приемлива сол, характеризиращ се с това, че включва етапите:

    а) разтваряне на насипния компонент или на комбинация от компоненти във вода;

    б) прибавяне на оцетна киселина и регулиране на pH до около 3.7;

    в) прибавяне на съединение I и регулиране на pH на около 4 до около 7 с база; 5

    г) филтруване на така получения разтвор;

    д) замразяване на споменатия разтвор; и

    е) сушене на замръзналия разтвор чрез замразяване.
13. 13. Състав, характеризиращ се с това, че е получен по метода съгласно претенция 12.