хляб

хляб (български)

хляб ±
ед.ч.		хляб
	непълен член	хля·ба
	пълен член	хля·бът
мн.ч.		хля·бо·ве
мн.ч.	членувано	хля·бо·ве·те
бройна форма		хля·ба
звателна форма		хле·бе

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Печиво, приготвяно от пшенично или друг зърнено брашно, вода, мая и сол. Основна храна в България и Европа.

Етимология

От старобългарската дума хлѣбъ. Същият правопис е запазен до 1945 т. Стара заемка от германските езици - сравни с гот. hlaifs, староисл. hlėifr, откъдето произлизат и фин. lеiрä „хляб“ и латв. klaips „кравай“.

Фразеологични изрази

Изкарвам си хляба. Работя, за да получа средства за прехраната си.

Превод

английски: bread (en)
арабски: [[]] (ar)
арменски: [[]]
африкаанс: [[]] (af)
белоруски: хлеб (be)
гръцки: ψωμί (el)
датски: brød (da)
есперанто: pano (eo)
естонски: [[]] (et)
иврит: לחם (lehem)
индонезийски: roti
ирландски: [[]]
исландски: [[]]
испански: pan (es)
италиански: pane^(it)м. р.
китайски: 面包 (miàn bāo) (zh)
корейски: [[]] (ko)
латвийски: [[]] (lv)
латински: [[]] (la)
литовски: [[]] (lt)

немски: Brot (de)
норвежки: [[]] (no)
персийски: [[]] (fa)
полски: chleb (pl)
португалски: pão (pt)
румънски: pâine (ro)
руски: хлеб^(ru)м. р.
словашки: chlieb^(sk)м. р.
словенски:kruh (sl)
сръбски: хлеб, хљеб (sr) (sr)
тайландски: ขนมปัง (th)
турски: ekmek (tr)
унгарски: kenyér^(hu)
фински: leipä (fi)
френски: pain (fr)
холандски: brood (nl)
хърватски: [[]] (hr)
чешки: chléb (cs)
шведски: bröd (sv)
японски: パン (pan) (ja)

Синоними

самун, франзела, пита, погача

Сродни думи

Хлебче, 'леб.

Производни думи

Хлебар, хлебарница, хлебарка, хлебен (хлебна мая), захлебвам.