Кралства от Общността на нациите

Кралства от Общността на нациите или само Кралства от Общността (на английски: Commonwealth realms), е наименование на 15 суверенни държави (от общо 56 страни членки) от Общността на нациите (в миналото наричана също Британската общност), в които кралицата или кралят на Обединеното кралство, в качеството си на монарх на метрополията, действа като държавен глава.

Във всяка от тези държави монархът носи съответна титла – например в Барбадос покойната кралица Елизабет II е титулувана Нейно Величество кралица Елизабет II, кралица на Барбадос.

В кралствата от Общността на нациите британският монарх също заема най-високия пост в държавното управление.^[1] По предложение на министър-председателя на съответната зависима страна кралицата или кралят назначава генерал-губернатор на тази страна като свой представител в нейно или негово отсъствие. Монархът се представлява от губернатор във всеки от щатите на Австралия и от лейтенант-губернатор във всяка от провинциите на Канада. Тези длъжностни лица имат почти пълната власт на конституционен монарх, разполагайки с така наречените кралски прерогативи, но изпълняват предимно церемониални функции.

В рамките на Общността на нациите няма разлика по статут между тези 15 страни и другите членове, мнозинството от които са републики или кралства със свои монарси (като Бруней, Лесото, Малайзия, Свазиленд и Тонга). При това, въпреки че Върховният съвет на вождовете на Фиджи титулува британският монарх „върховен вожд“, кралицата или кралят на Обединеното кралство не са считани за глава на тази държава, а Фиджи по форма на управление е република.