Как
| Как | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | великан–човекоядец в древноримската митология |
| Как в Общомедия | |
Как, Какус (на латински: Cacus; от гръцки: κακός, kakós – „лош“) в римската митология е огромен огнедишащ великан–човекоядец, син на Вулкан и брат на Кака. Той живее в пещера в склона на Авентин (според друга версия на Палатин), която декорира с черепите и костите на своите жертви. Проперций го описва като чудовище с три усти,[1] вероятно поради връзката на мита за Как с мита за Герион. През древните времена имало един Atrium Caci и Scalae Caci, които водели от Палатин към Бичия форум.
Според мита Как открадва от Херкулес четири бика и четири крави от тези, които Херкулес е отнел от Герион и за да обърка героя и заличи следите си, ги вкарва в пещерата си, дърпайки ги за опашките. Херкулес открива крадеца по мученето на кравите и го убива.[2] Според друга версия пещерата е посочена на Хуркулес от Кака.[3]
Според разказа на Диодор Сицилийски, Как живее на Палатинския хълм и първоначално оказва радушен прием на Херкулес.[4] Според Дионисий Халикарнаски, след кражбата на кравите и убийството на Как, Херкулес разрушава пещерата му и издига там олтар на Зевс.[5]
Според евхемеристическото тълкуване, Как е варварски вожд, победен от гръцките войски, водени от Херкулес.[6]
В литературата
[редактиране | редактиране на кода]- У Вергилий (Енеида, VIII, 193 – 267) Как е описан като „Как – полузвярът“, издишващ „тъмни огньове ... през устата“.[7]
- В „Божествена комедия“ Данте Алигиери го представя като кентавър и го поставя в осмия кръг на ада, където да изкупува греховете си.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Проперций. Елегии IV 9, 10
- ↑ Вергилий. Енеида VIII 193 – 199; Овидий. Фасти I 550 – 580.
- ↑ Штаерман, Елена Михайловна, Социальные основы религии древнего Рима, Москва 1987, с. 37.
- ↑ Диодор Сицилийски. Историческа библиотека IV 21, 2
- ↑ Дионисий Халикарнаски. Римски древности I 39, 2 – 4
- ↑ Дионисий Халикарнаски. Римски древности I 42, 2
- ↑ Вергилий. Енеида. прев. Борис Тонков. Изд. Народна Култура, София, 1979, стр. 202 и сл.
| |||||||||||||||||||||||||
