кенар
кенар (български)
| ед.ч. | ке·нар | |
|---|---|---|
| непълен член | ке·на·ра | |
| пълен член | ке·на·рът | |
| мн.ч. | ке·на·ри | |
| членувано | ке·на·ри·те | |
| бройна форма | ке·на·ра | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Памучен, фин, ръчно тъкан на хоризонтален стан плат, от който се шиели ризи. Обикновено е бял на цвят.
- Надлъжна ивица в домашна тъкан, шевица, или вид плетка.
- Цветна ивица на ръкав от бяла риза.
- Човек, който живее на края на селото.
Етимология
Значенията 2 и 3 са първични, откъдето се развива значението 1. Заетa от тур. kenar „край, ръб, украшение (по края на кърпи)“, което е от перс. kenar „бряг, край“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
борд, край, ръб, краище, перваз, периферия